Преди два месеца, подготвяйки реализацията на културен проект, председателят на Дружеството за приятелство България – Хондурас Спас Ташев се натъква на неизвестния в страната ни факт, че до град Ла Сеиба на карибския бряг на Хондурас се намира единствената река в света, носеща името България (на испански Рио Булгариа).
След проучвания се установи и наличието на непозната за нашата наука българска общност в тази централноамериканска държава със своя 100-годишна история. Тези наши сънародници в началото на ХХ век откриват неизвестна река в Хондурас и я наричат България в чест на своята родина.
Рио Булгария извира в планината Грасиас а Диос в Националния парк Пико Бонито. Заобиколена е от труднопроходима джунгла и поради пресечения и силно наклонен терен нейното поречие не е добре проучено. За да документира природните красоти и да изследва богатата флора и фауна, към изворите на Рио Булгариа днес, 14 февруари 2010 г., с изходен пункт селцето Тегусигалпита, тръгва фотографска експедиция.
Тя се осъществява със съдействието на Дома на културата в Ла Сеиба и е съставена от двамата изтъкнати хондураски фотографи Нимер Алварадо и Марвин Коралес. За да бъдат предпазени от опасностите на джунглата, освен местните водачи, към групата са включени двама представители на армията на Хондурас.
Събраният фотографски материал ще послужи за изработването на документално-фотографската изложба "Рио Булгариа – българското присъствие в страната на маите", която се очаква да бъде открита през пролетта едновременно в България и в Хондурас.
"Град издигнат в скалите", така го наричат в наши времена
1 2 3 4
Петра е едно от онези уникалните места в света, оцелели толкова много години и разказващи невероятни неща за миналото на хората живели много, много преди нас и привличащо хиляди туристи всяка година.
Идвайки тук човек има усещането, че сякаш часовникът е спрял да отмерва отминаващите часове. Че сякаш всичко тук го връща в една отминала и интригуваща епоха, където са се смесвали историите на множество племена и народи, където са се преплитали тяхната култура, език и обичаи. Всяка една от тези нации или племенни групи са оставили трайни следи след себе си по тази земя и са допринесли по някакъв начин за процъфтяването на величествения град.
Много легенди и митове се носят, свързани с миналото и съдбата на древната Петра.
Една от тях е, че тук се криел гробът на Мойсей. Кое е истина обаче и кое не е, едва ли някога ще разберем, освен ако самата Петра не реши да ни разкрие дълбоките си тайни, спотаени и криещи се векове наред зад дебелите й и мощни червени скали.
"Град издигнат в скалите”, така го наричат в наши времена. Той се намира в Йордания ,в пустинната местност на планинската долина Вади Муса. Създаден е през 6 век пр. н. е., но името с което го познаме днес , е получил в периода на елинизма.
Първите му и най-известни заселници били племето набатеи, които обитавали местността от 4 в. пр. н. е. При тях Петра достигнала най-големият си разцвет.
Започнали да се строят нови и величествени монументални сгради, религиозни светилища, които нямали друг такъв аналог никъде по света. Те били майсторски иззиждани направо в скалите и украсявани с особено красиви и пищни декорации и орнаменти. Всичко това превръщало мистичната Петра в нещо невиждано и нечувано за архитектурните и строителни постижения за онова загадъчно време.
Древното селище било пресечна точка на много важни търговски пътища, откъдето преминавали множество кервани. Именно това била една от причините то да се развие толкова бързо, а неговите жители да се замогнат и забогатеят.
Народите, които населявали тази земя след набатеите пазели, съхранявали и дообогатявали наследството, което им било завещано от техните предци. Те оставили тук много от своите традиции, обичаи и религия, които били предавани на следващите, които идвали след тях. И така този процес не спирал, докато не угаснала мощта на Петра.
През 106 година тя била завладяна от римляните, като те я превърнали в своя провинция под името Арабия. По това време все още играела важна роля като един от най-богатите и развити търговски и икономически центрове в Римската империя, с впечатляваща и неповторима архитектура.
Влиянието на Петра започнало значително да отслабва, когато християнството си проправило път по тези земи.
Местното население изпаднало в неблагоприятно положение, още повече, заради растящата римска власт тук. През 630 година съдбата на града попаднала в мюсюлмански ръце и това било краят на нейната велика история.
Днес Петра е едно от 7 чудеса на света. Това е една прекрасна приказка, която се надявам и аз някой ден да изживея.
Книгата ни разкрива една зараждаща се наука
Целта на тази книга е да разбули една новозараждаща се наука, откриваща почти всеки ден изумителни неща в нашия вътрешен свят. Най-фундаменталното откритие на новата дисциплина е, че по рождение ние сме свързани с мрежа от невидими жици.
Неврологията е установила, че самата форма на мозъка ни го прави контактен и общителен, а когато общуваме с някой от себеподобните си, ние винаги се включваме и в една интимна междумозъчна връзка.
Тези невровериги позволяват на мозъците ни да се впускат в един своебразен танц, танго на емоции. Нашите социални контакти оперират и като модулатори - те са едни интерперсонални термостати, поддържащи ключовите ни мозъчни функции. Отново те подготвят и аранжират избликващите емоции.
Ефектът на самите емоции е с далечни последици. Те стигат до всяка част на тялото, обливайки я с водопад от хормони, които пък регулират биосистемите, свързващи сърцето с имунните клетки. Може би най-удивителното е, че науката вече може да проследи връзката между най-стресиращите ситуации и действието на онези специфични гени, регулиращи имунните ни системи.
В този смисъл всички взаимоотношения, в които влизаме, моделират, и то в учудващо голяма степен, не само нашия житейски опит, но и биологията ни. Интерцеребралната връзка позволява на самите взаимоотношения да определят и нашите реакции към другите, като започнем от най-простите - дали да се засмеем на същата шега, разсмиваща този, с когото общуваме, но и в далеч по-комплицирани ситуации, например кои гени да бъдат активирани в т-клетките (лимфоцитите, образувани в тимусната жлеза), които пък изпълняват функциите на пехотинци в нестихващата битка между имунната система и нахлуващите отвън бактерии и вируси.
| Скандалът с турското робство. Или как от мухата става слон... Презентация по повод 3 март предизвика бурни реакции |
Снимка: БГНЕС |
В българския военен контингент в Афганистан е била спряна презентация по случай 3 март, съобщава БНР.
Презентацията е била подготвена от майор Даниела Благоева.
Проблемен в презентацията на Благоева бил терминът "турско робство".
Изразът е разгневил бригаден генерал Левент Чолак, твърдят от ВМРО-БНД (в официалния сайт на партията).
Съобщението на Министерство на отбраната
Във вторник българското Министерство на отбраната разпространи следното съобщение:
„Във връзка с журналистически въпроси, свързани с презентация по повод 3 март - Националния празник на Република България, на майор Даниела Благоева – офицер в Центъра за отбрана от земни атаки на летище Кабул в Афганистан, ви предоставяме следната информация:
Майор Даниела Благоева изготвя презентация по повод Националния празник на Република България – 3-ти март, и я разпространява във вътрешната информационна мрежа на ИСАФ в Кабул, което не е част от служебните й задължения.
Националният командир на контингента полковник Петко Лилов назначава служебна проверка по случая, която установява, че в презентацията е допусната терминологична грешка в текста на материала.
Полковник Лилов провежда още същия ден, 3 март, среща с Командващия регионалното командване „Столица” бригаден генерал Левент Чолак, на която се изясняват обстоятелствата и случаят е приключен.
На проведената двустранна среща в Афганистан турската страна остава удовлетворена от навременната реакция на българското командване.
Майор Даниела Благоева продължава да изпълнява задачите си в мисията в Кабул на друга длъжност. Тя ще се завърне с планираната ротация на контингента“.
Защо "турско робство" е неточен термин?
Dnes.bg припомня, че според редица авторитетни историци, културолози и хуманитаристи терминът „турско робство” е неточен.
Според видния френски хуманитарист Бернар Лори, например, терминът "робство" принадлежи към романтичната терминология и не може да даде научнообоснована аргументация на действителността.
Да заместим и думата "турско", чието семантично значение се е променило коренно през XX век, с по-точната "османски" - пише Лори през 1996 година.
В своя полемична статия пък видният български османист Вера Мутафчиева пише:
"Не може да не се съгласим с Бернар Лори, че българите „представят неизбежно в трагичен план“ своето минало, свеждайки тази трагика до „петте века турско робство“. Като означение за въпросния период авторът предлага „пет века османски режим“, което е също неадекватно - режими поддържат разни партии и движения, а не цяла империя в течение на половин хилядолетие. Доста по-точно е формулирано то от турската историография: „България под турска власт“. А най-приемливо беше онова, съществувало в общите съчинения по българска история до 60-те години на века ни: „османско владичество“. Оттогава насам то изчезна, упорито замествано с „турско робство“. Буйната обществена реакция срещу еднократно употребеното и във връзка с конкретна историческа ситуация „османско присъствие“ стана израз на странен психологически феномен. Оказа се, че множество българи настояват да са потомци на роби, а не на поданици на една чужда власт - статус, типичен и почти без изключения през Средновековието. Но факт е, че терминът „робство" бива предпочитан именно заради трагичния му оттенък".
Един от най-широкоразпространените предсватбени страхове е този, че с течение на времето любовта, респективно щастието, ще си отиде.
Този страх е ставал причина за колебанието на не една и две двойки пред Олтара.
Оказа се обаче, че след сключване на брак, щастието не намалява, а се усилва, поне до първите две години и осем месеца.
Женените двойки са най-щастливи 2 години 11 месеца и 8 дни след сключването на брак, сочи анкета на британски специализиран за сватбени церемонии сайт.
В нея са участвали 4000 съпрузи и съпруги.
Установено е, че им е било необходимо по-малко от три години, за да се почувстват добре заедно и да приемат лошите си привички, както и да планират бъдещето си.
Също така в този период те се радвали на добър сексуален живот и се отдавали на романтични вечери.
Тогава най-дълго оставали заедно и си помагали в домакинските задължения.
Според анкетата върхът на мъжкото желание да помага в домакинството се достигало малко преди третата годишнина от сключването на брака.
Тайната на щастието не била в скъпите подаръци, а в желанието да споделят специалните моменти.
Двойките, които посочили, че са напълно щастливи, си казвали "Обичам те" и се прегръщали всеки ден.
Така че, спокойно. Крачете смело към Олтара. Най-хубавото тепърва предстои.
